Роман Кисјов: НОШЕЊЕ КРСТА (НОСЕНЕ НА КРЪСТА)

Роман Кисьов - "Носене на кръста", 1990

На путу тесном, сред окрвављенког

заласка дрвета и цвета,

испрскан крвљу алевог сунца,

идем светом –савијен, молчаљив.

И носим немогуће бреме,

носим терет мисли

да неко негде

у срцу паки разапиње Христа.

Но мене осењава радост, да Он

васкрсава у нечијем другом срцу.

И ја идем светом, печалан и блажен

носећи тешки крст

с јединственом мисли –да сачувам живог 

Христа у мом срцу      

до Петка моје Голготе,

до последњег земног часа...

И ја ћу васкрнути.

Препевао Александар Марић

НОСЕНЕ НА КРЪСТА

По пътя тесен, сред окървавените

от залеза дървета и цветя,

изпръскан със кръвта на аленото слънце,

аз вървя в света – приведен, мълчалив.

И нося непосилно бреме,

нося тежестта на мисълта,

че някой някъде

в сърцето си разпъва пак Христа.

Но мен ме осенява радостта, че Той

възкръсва в други нечии сърца.

И аз вървя в света, печален и блажен,

понесъл тежкия си кръст

с единствената мисъл – да опазя жив

Христос в сърцето си

до Петъка на моята Голгота,

до сетния си земен час…

И ще възкръсна аз.

1997

(Из "Пилигрим на Светлината", 2003)