 |
| Роман Кисьов - "Носене на кръста", 1990 |
На
путу тесном, сред окрвављенког
заласка
дрвета и цвета,
испрскан
крвљу алевог сунца,
идем
светом –савијен, молчаљив.
И
носим немогуће бреме,
носим
терет мисли
да
неко негде
у
срцу паки разапиње Христа.
Но
мене осењава радост, да Он
васкрсава
у нечијем другом срцу.
И
ја идем светом, печалан и блажен
носећи
тешки крст
с
јединственом мисли –да сачувам живог
Христа
у мом срцу
до
Петка моје Голготе,
до
последњег земног часа...
И
ја ћу васкрнути.
Препевао Александар Марић
НОСЕНЕ НА КРЪСТА
По пътя тесен, сред окървавените
от залеза дървета и цветя,
изпръскан със кръвта на аленото слънце,
аз вървя в света – приведен, мълчалив.
И нося непосилно бреме,
нося тежестта на мисълта,
че някой някъде
в сърцето си разпъва пак Христа.
Но мен ме осенява радостта, че Той
възкръсва в други нечии сърца.
И аз вървя в света, печален и блажен,
понесъл тежкия си кръст
с единствената мисъл – да опазя жив
Христос в сърцето си
до Петъка на моята Голгота,
до сетния си земен час…
И ще възкръсна аз.
1997
(Из "Пилигрим на Светлината", 2003)
Коментари
Постави коментар